Юношата и неговите потребности

„Колкото и глупаво да изглеждам, повече от всичко на света искам да чувствам, че ме обичат и ме ценят. Имам нужда от човек, който да вярва в мен, защото невинаги вярвам в себе си. Честно казано, много често имам усещането, че за нищо не ме бива. Чувствам, че не съм достатъчно силен, нито умен, красив или приятен, затова никой нe би ме харесал. Друг път ми се струва, че знам всичко и мога да се изправя срещу целия свят. Всичко ме разтърсва.
Имам нужда от човек, който да ме изслушва, без да прави забележки. Когато претърпя неуспех, загубя приятели или бъда победен в някое състезание, имам усещането, че е дошъл краят на света. Затова ми е необходима ласкава ръка, която да ме утеши. Нужно ми е място, където мога да плача, без някой да ми се присмее. При това не искам да съм сам – напротив, тогава имам нужда от някой, който поне да бъде редом с мен. Имам нужда и от човек, който ясно да ми каже „стига”. Само не ми изнасяйте лекции и не ми напомняйте за предишните несполуки. Бездруго си ги знам и изпитвам чувство на вина.
Преди всичко ми е необходимо да бъдете честни с мен по отношение и на мен самия и на себе си. Тогава ще мога да ви се доверя. Искам да знаете, че ви обичам. И ви се моля да не се чувствате обидени, ако обичам и други хора. Това с нищо няма да ви ощети. Моля ви все така да ме обичате”.
 

                                           Автентичната изповед на един тийнейджър публикувана в книгата „Новото човекотворчество”, автор: Върджиния Сатир