Социална компетентност при деца от 7 до 11 години

    Какво е социална компетентност? 

По своята същност социалната компетентност описва как хората се държат в контекста на междуличностните и груповите взаимоотношения. Най-общо може да бъде определена като способността за постигане на желателни социални резултати и избягване на негативни такива в различен социален контекст.

В литература няма универсално приета дефиниция за социална компетентност. Повечето изследователи я определят като сложен, многопластов концепт, състоящ се от социални, емоционални, когнитивни и поведенчески умения, както и мрежи от мотивация и очаквания, необходими за успешната социална адаптация. От психологическа гледна точка Б. Сарасън  определя социалната компетентност като личностна характеристика, която може да се проявява, чрез различни способности – емпатия, толерантност, съзнателност, способност за сътрудничество. Бардура я определя като самоефективност, а за М. Аргайл  и Х. Тажфел социалната компетентност представлява динамичен конструкт, съдържащ способността за приспособяване и взаимодействие в дадена социална среда. От педагогическа гледна точка социалната компетентност се разбира като учене през целия живот – междукултурно и социално.

Един от популярните модели за социалната компетентност е четиридименсионалният модел, изложен от Р. Фелнър. Той включва и отчита:
1) когнитивни умения и способности, които се свързват с културното и социалното знание и са необходими за ефективното функциониране в обществото;
2)  поведенчески умения, отнасящи се до знанието за поведенческите отговори и възможността за възпроизвеждане;
3) емоционална компетентност, която е от значение за емоционалната регулация на поведението и възможностите за улесняване на социално адекватни отговори и формиране на взаимоотношенията;
4) мрежи от мотивация и очаквания отчита ценностната структура на личността, моралното развитие, чувството за ефикасност и контрол.
Предложените по-долу умения се базират на този модел и са съобразени с възрастовите особености на групата, за която е създадена играта.


     Ползи от развитието на социалните умения
     Много от изследванията сочат, че добре развитите социални умения са ключови за училищния успех. Метаанализи, проведени през последните години показват, че въвеждане на социално-емоционално образование без други допълнителни усилия, повишава успеха на учениците с 10-12%  и намалява рисковото и проблемното им поведение с от 5 до 20%. Други проучвания сочат, че способността за самоконтрол имат два пъти по-голяма тежест за успешността в училище и след това за благополучието в живота, отколкото общата интелигентност и социално-икономическия статус на семейството. Освен това децата с високи нива на когнитивен контрол и социално-емоционални умения са по-способни да участват в академични задачи, да следват инструкциите на учителите, да планират, да обменят знания с връстници, да моделират подходящо партньорско поведение и да отделят ресурси за обучение.

     Кои социалните умения?
За целете на тяхното операционализиране, по-долу са описани конкретни социалните умения, които биха могли да бъдат наблюдавани, въведени и затвърждавани в периода на начално училищната възраст. Организирани в 3 групи: (1) комуникативни умения и поведение; (2) междуличностно взаимодействие и емоционална компетентност; (3)  просоциално поведение /социална ангажираност.

Трябва да се има предвид, че в зависимост от възрастта, респективно от когнитивното развитие и натрупаната социална опитност, не можем да очакваме социалните умения да се формират и манифестират едновременно. Тяхното усвояване е  резултат от социално научаване в определен  контекст  и  полученато позитивно утвърждаване.

Уменията описани в трите условни групи се градират по-сложност. В началото са описани умения, който би следвало да са вече формирани преди постъпване на първи клас, към такива, който трябва да бъдат въведени, обяснени и затвърждавани през положителни примери.

Важно е да се отбележи, че при наличие на  органични дисфункции или нарушения в когнитивното развитието не можем да говорим за  социално неумение, а за обстоятелства възпрепятстващи усвояването му.

1.    Комуникативни умения и поведение.
В контекста на социалната компетентност може да се приеме, че комуникативните умения са тези способности, който позволяват да се изразяваш и общуваш с другите по начин, по  удовлетворяващи начин.

  Самоконтрол/саморегулация на поведението
⬍
Саморегулацията е фундаментално умения и е задължително /но не достатъчно/ условие, за да се случи каква и са е социална интенция. За целите на социализацията поведението на малките децата се регулира от значимите възрастни и възпитателите, след което постепенно правилата се интегрират и стават вътрешна норма на поведение. Счита се, че със започване на училище това умение трябва да е добре развито. Изразява се чрез способността на децата да спазват правилата; да изчакват реда си, за да извършат дадено действие или да се изкажат; да започват и завършват поставената им задача.


  Активно слушане
⬍
Пряко свързано с способността за самоконтрол, активното слушане е последващото умение, включващо възприемането, разбирането и предаването на информация, както и с количеството и качеството на социалните взаимодействия. От една страна активното слушане позволява по-доброто разбиране на постъпващата информация, а от друга засвидетелствала внимание и уважение към личността на събеседника.  Основни съставни компоненти на това умение са изслушването и задаването на кратки въпроси. Първото е пряко свързано с емоционалната и поведенческа саморегулацията, докато второто по-скоро е продукт от целенасочено обучение /когато става въпрос за тази възрастова група/. До училищна възраст децата възприемат преди всичко, чрез зрението си, така че слуховото възприятие се развива активно в периода на началното училище.


  Асертивен стил на комуникация
⬍
Асертивността е социално подходящ начин на общуване, базиран на вече развити самоконтрол и активно слушане. В своята същност отразява умението да отстояваш себе си и правата си, като и да изразяват автентичните си мисли и емоции, без това да накърни чувствата и правата на другите. Тук освен добре развита езикова и емоционална култура, се въвеждат и личностни ценностите и нагласи /равноправие, свобода и др./. Това умение започва да се развива в този възрастов диапазон и продължава през целия живот.
За разлика от асертивния, агресивния и пасивния стил на взаимодействие, водят до редица екстернализирани и интернализирани проблеми в ученическа възраст. Типичен пример на агресивно общуване са заплахите и най-общо подхождане към хората без зачитане на техните чувства и права. Предимството на този тип общуване е, че агресивните деца успяват да доминират и да се наложат. Недостатъка е, че рядко успяват да създадат и съхранят приятелски отношения и имат проблеми с поведението. От друга страна децата с пасивен стил на комуникация,  позволяват да ги пресират и правят това, което другите искат от тях, независимо от чувствата и желанията си. Предимството да бъдеш пасивен е, че рядко преживяваш директно отхвърляне. Недостатъка е, че се възползват (употребяват) от тях.

2.    Междуличностно взаимодействие  и емоционална компетентност:

  Учтивост
⬍
Възпитанието на добри обноски у децата, предразполага позитивно влизане във взаимодействие и усвояването на обществените порядки. Основна роля за формирането на това умение има по-ранното семейно и предучилищно образование. Тук се включват обръщения и поведения като: „Моля“, „Извинявай“, „Благодаря“, отзивчивостта и др.


Взимане на решение, разрешаване на конфликти и поемане на отговорност от групата
⬍
Изброените способности са обусловени от развитието на челните дялове на мозъчната структура, в края на възрастовия период. В по-ранен етап тези умения могат да бъдат въвеждани само като представа, чрез техните елементи /даване на предложения, аргументация, възражения, контра елементи, оценка на избора, възникване на несъгласие, спор, преодоляване на различилия, излизане с общо решение  др./


Емпатия
⬍
Способността да се  разпознават собствените и чужди  чувства, както и се управляват и изразяват собствените емоциите се нарича емоционална компетентност. Тя е основополагащо за развитие съпреживяване /емпатия/ у децата. Барън-Коен дефинира емпатията като способността да установяваме как някой се чувства и мисли и да откликваме на неговите чувства и мисли със съответните, подходящи емоции. В тази способност се разграничават когнитивен и афективен компонент.  Когнитивният се отнася до  способността да се разбират намеренията и действията на другите и да се предвижда бъдещото поведение. Афективният компонент се изразява в адекватен резонанс на чуждите емоции, загриженост за другия  и преживяване на свързаност.  Способността за емпатия се появява се много рано в онтологичното развитие и  продължава през целия жизнен цикъл, като с възрастта се наблюдава нарастващо по сложност разбиране и реагиране на „ума и душата на другия”.
Във възрастта от 4 до 9 години, детето започва осъзнава, че чуждата перспектива е уникална и задава различни реакции, различни от неговите, в дадена ситуация. Това разбиране предопределя и по-подходящ отговор на детето към дистреса на другите. На този етап от развитието, може да се очаква емпатия да бъде провокирана от преживявания „тук и сега“. След 10 години емпатийното отношение към хората може да излезе от контекста на конкретната ситуацията и да се наблюдава и развива като една обща чувствителност към страданието, неравенството и т.н. Това е предпоставка за развитието на загрижено отношение  към  проблеми с обществено-морален.

3.    Просоциално поведение /социална ангажираност/

Тук са включени позитивни форми на социално поведение, което е  насочени към подпомагащи и/или подкрепящи отношения при съвместното пребиваване в една група /общност/, без да се очаква нещо в замяна.  Услужливост, оказване на помощ, сътрудничество, отговорност към групата са част от поведенията, които могат да бъдат наблюдавани и/или възпитавани у децата на тази възраст.

 .
Библиография:
Бърк, Л., (2012). Изследване на развитието, изд. Дилок
Георгиев Л.С. (2005). Психология на развитието и възрастова психология. София
Стаменов Р. (2006). Детска психология. Хермес – Пловдив
Рачев, Н., Ханчева, К., (2014). Конструиране на български варианти на скали  за емпатия и систематизиране в юношеска възраст, Седми национален конгрес по психология, 31.10-02.11.2014
Цветкова, Л., (2017). Влияние на социалнопсихологическия тренинг  върху процеса на самопознание и социализация  в ученическа възраст, Психология на развитието и образованието
Hamilton, W. D. (1964). The genetical evolution of social behaviour: Parts 1 and 2. Journal of Theoretical Biology, 7, 1-16 and 17-52.
Felner, R., D., Lease, A. M., & Phillips, R., S., C. (1990). Social competence and the language of adequacy as a subject matter for psychology: A quadripartite tri-level framework. In: T. P. Gullotta, G. R. Adams, & R. Montemayor (Eds.), The development of social competence in adolescence (pp. 245-264). Beverly Hills, CA: Sage.
Sarason, B., R. (1981). The dimensions of social competence: Contributions from a variety of research areas. In: Wine, J.D. and Smye, M.D. (Eds.). Social competence. New York: Guilford.
Semrud-Clikeman, M. (2007). Social competence in children. New York, NY: Springer Science+Business Media.
https://www.scholastic.com/parents/family-life/parent-child/social-skills-grade-grade.html
https://www.parentingscience.com/social-skills-activities.html
https://southernearlychildhood.org/upload/pdf/Social_Skills_Laying_the_Foundation_for_Success_Sharon_A_Lynch_and_Cynthia_G_Simpson_Volume_38_Issue_2_1.pdf
https://msu.edu/~dwong/StudentWorkArchive/CEP900F01-RIP/Knapp-SocialCompetence.htm
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6122065/